автор: SEVERKA

Само крачка ми остава до зелените треви.
Само миг, да се зарадвам от мелодиите на щурците.
Колко бэрзо с тебе времето лети!
Колко малко получавах обич през нощите...

Отново с изгрева ще се роди усмивка.
Отново с залеза ще дойде радостта
когато тялото ти ще ми служи за завивка...
Само да дочакам с тебе пролетта...

27.04.2017 г.
3522 Б.Алекс.
Петър Пенчев