автор: ganima60

Когато пролетта надвие зимата
и я прогони надалеч във времето,
в прегръдката на май разцъфтяват люляци
и ме омагьосват със аромата си.
Пъстри пеперуди с крилца трептят,
докосват нежно всеки цвят,
изпращат на талази чуден мирис
и той отнася ме далеч, в родната ми къща.

Във градината и до днес цъфтят,
бели люляци,любимият ми цвят,
надничат срамежливо през оградата
да видят,дали си идвам от далечен път.

Едно пътуване към миналото,
поражда в душата ми мили трепети,
със аромат на бели люляци,
на младостта ми най-свиден спомен.