автор: CheGuevara

Ние сме четири съседки, съседки и приятелки, в чаровната възраст 70+. Пенсионерки от десетина години.
Преди години, когато работехме, мечтаехме за времето, когато ще приключим с наемния труд и ще го ударим на живот!...Е, малко ни се пообъркаха сметките и като задуха оня ти ми вятър на Промяната, че ни издуха и сетната надежда мечтите ни да станат реалност. Цената на живота скочи 100 пъти, а пенсиите - пълзяха едва, едва...И на всичко това отгоре, държавните мъже не спираха да кълнат пенсионерите, че изяли пенсионния фонд, че много боледували и пълнели болниците, изобщо- лош материал....С една дума - най-добре е да си ходят от този свят - там, Горе, Господ да ги храни и цери....
Е, това вече преля чашата на търпението ни и един ден се събрахме , с твърдото решение да набележим програма как да доживеем до дълбока старост и да си получаваме пенсиите толкова години, колкото сме работили за тях!Въпреки усилията на държавата да ни отпрати бързо, бързо, унизени и ненужни...
Първо решихме да се редуваме и всеки ден да сме в едно от жилищата ни – така ще пестим от парите за отопление. Ще се храним заедно и това също ще доведе до икономии.
Второ – особено внимание към здравето – всеки ден 2 часа разходка в близкия парк съчетано с гимнастика, а защо не и йога-практики.
Трето – записахме се в безплатната Хоротека в квартала – за танци, социални контакти, повдигане на жизнения тонус и самочувствието.
Четвърто – решихме единодушно – никакви новини. Гледаме само позитивни филми, Анимал планет и понякога – семейни драми. Новините и от радиото, и от телевизора – само стрес и омраза...
И вярвайте ми, оцеляваме с усмивка и на инат!
А сега ме извинете, на входната врата се звъни. Днес е моят ред да приютя Комуната...


Ружа Велчева