...докато битките притихват
в две шепи огън
и пепелно се ронят
от костите на мислите,
за да напомнят,
че не съм сразена...
...но победител ли съм,
щом хвърлям жертвите си
да ме топлят,
а приютените им пламъци
в очите ми
не пазят голия ми гръб,
във който мракът
ще заточва тишината си,
за да осъмне бял - по острие,
а утре
ластарите на слънцето ще ровят
във сънищата ми попарени
за да намерят оцелялото,
с което да допишат
митовете за войната...
...до другото огнище, във което
ще ме захвърли някой непознат,
но ще обърне гръб на светлината
и цяла нощ ще разговаря
със отраженията ми
в зениците на мрака...