Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kusatakle4ka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13685

Онлайн са:
Анонимни: 48
ХуЛитери: 4
Всичко: 52

Онлайн сега:
:: nironi
:: gorski
:: heel
:: shrike

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2017 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
20 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСковани размисли
раздел: Поезия
автор: secret_rose

Колко много любов се изнизва самотна в простора.
Колко стъпки заглъхват, поели след нечия песен.
А добрият грънчар все извайва животи и хора
и провожда с очи нови дни към света ни отнесен.
Аз понякога виждам. Манежът събира копита.
Друг път сляпото, бяло небе къдри весели длани.
Може тази изгубена, топла любов да опитва
някак дъхче по дъхче в сърцата добри да остане?
Може просто да няма къде да се скрие от мрака.
Някой помни ли колко е нежна, прозирна, ранима..
По ронливия зид на душите се спуска и чака
пролет цветна да пукне пред прага на дългите зими.
А понякога спя. И очите се реят напусто
из онези пространства, където освен самотата
има само тъга - тежка, хладна и толкова гъста,
че не смея дори да протегна за помощ ръката си.


Публикувано от Administrator на 21.04.2017 @ 14:44:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Нечистите - част 9
автор: leslieshay
70 четения | оценка 5

показвания 44584
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Сковани размисли" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сковани размисли
от rady на 21.04.2017 @ 15:03:23
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова мои настроения открих тук! Толкова лирично си ги изразила, че ми се ще да ти стисна ръката! Представям си, ако бяха "разковани" размислите ти, тогава пък какво чудо щеше да напишеш! :)


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:13:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря :)

]


Re: Сковани размисли
от erka (elokolska@abv.bg) на 21.04.2017 @ 17:47:49
(Профил | Изпрати бележка)
:)...дъхче по дъхче... по ронливия зид на душите...

Меги!


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:13:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Такъв е, ронлив... податлив...

]


Re: Сковани размисли
от kameja на 21.04.2017 @ 18:46:11
(Профил | Изпрати бележка)
Любовта и тъгата - разделени сестри...


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:14:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
В шантав свят живеем.

]


Re: Сковани размисли
от doktora на 21.04.2017 @ 19:19:53
(Профил | Изпрати бележка)
"...И очите се реят напусто
из онези пространства, където освен самотата
има само тъга - тежка, хладна и толкова гъста,
че не смея дори да протегна за помощ ръка..."

...обичам да те чета, Мег...


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:14:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Взаимно е :)

]


Re: Сковани размисли
от tearfly на 21.04.2017 @ 23:35:13
(Профил | Изпрати бележка)
...четях думите, а усещах само мелодия. Благодаря за удоволствието!


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:14:36
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
И аз благодаря...

]


Re: Сковани размисли
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 22.04.2017 @ 16:19:49
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова красиво пишеш, Роуз! Докосваща поезия! Във всеки от стиховете ти, които чета напоследък, усещам смирена тъга и кохнеж на душата да полети, да излети високо и далеко, но сякаш няма достатъчно смелост да го направи. По тази причина от дълбокото са родени прекрасни, бели, чисти стихове. Пуснати като гълъби към небето. Така ги виждам твоите стихове - бели гълъби. Здравей, Роуз!


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:21:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Благодаря за хубавите думи...

]


Re: Сковани размисли
от elsion (negesta@gmail.com) на 24.04.2017 @ 18:55:25
(Профил | Изпрати бележка) http://negesta-lucidity.blogspot.bg
а пък ние сме съдове вехти, чупливи и жадни,
любовта се просмуква златисто през тъмните прорези,
от които лепилото твърде отдавна е паднало;
някой ден, от напукани вази, ще станем ли рози? :)




Re: Сковани размисли
от secret_rose на 25.04.2017 @ 19:23:08
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Вероятно не... но можем да приютим розово коренче в сърцевината си и да му пазим завет, докато разцъфти :)
Здравей, нежно момиче...

]


Re: Сковани размисли
от libra на 04.05.2017 @ 17:06:19
(Профил | Изпрати бележка)
когато болката и тъгата превърнали се, не в гняв, а в смирение, напишат такъв стих, добрият грънчар се радва и ни се усмихва..или поне така си мисля аз..


Re: Сковани размисли
от secret_rose на 11.05.2017 @ 20:00:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Дано :)
Благодаря...

]