автор: secret_rose

Превита е земята, заваля.
Небесните ратаи я премитат.
Лъщи в зелено горската рая
и кротко ромоли живот в очите ми.
Ще бъде нощ - от приказките знам -
в която мият слънчовите двори,
та утре да изгрее и насам,
над къщите и пещите на хората.
Ще плисне после тихо заранта,
кобилица понесла над полето:
две менчета дъга над пропастта
в душите на изстраданите клети.
Ще стопли, ще повие, ще смълчи...
От приказките знам, ще е измила
тегобата човешка, що горчи
като петмез от божията милост.
И ще засее приказка деня
с уханен аромат на хляб и вино,
та нощем да опитат ранина
душите ни, преди да ни отминат.

...

Весели празници!