автор: Elling

посветено на пи(ш)ещите контра-поети

Като поклонник от Храма на вечната хрема,
ми се прищя внезапно да надращя поема
за всички сезони край нас преминаващи,
оставяйки ни на антибиотици и обезболяващи.
И смело започнах да пиша, обаче внимание!
Да се чете на глас, с патос и много старание.

Отиде си куцукайки моята пролет,
градушка прекъсна краткия полет
на нейното тъпо и нямо хвърчило,
и по-добре да я превърна в плашило
като ѝ сложа едни везани гайтани,
да гони гаргите от тераси и бостани.
А ето го и лятото, в себе си влюбено,
но в същото време толкова загубено,
загледано в пъпа си, т.е. във юли,
че не чува зад себе си грозните хули,
с които зимата без срам го нарича
докато си мечтае как ще го трича.
Накрая две думи и за китната есен
с плодовете ѝ покрити със плесен,
тя лъха на джибри и на ферментация,
хайде, наздраве на цялата нация!