Да луднеш, да се свиеш на кравайче,
сърцето да се блъска като зайче,
да завали на пухкави парцали,
край тебе всичко да е мъртво-бяло
...а две следи в снега, в една вървели
пред теб безмилостно ще се разделят...
Раздялата влудяващо боли ни,
когато и целувката изстине,
ненужната от двете половини
разбира – другата, че ще замине
...и две очи все търсят в огледалото
безумно наранена част от цялото...
Отчаяно – да мразиш се заричаш
молитвено отричаш да обичаш
с надежда да се утешиш с омраза,
...а тя, душата, като болна от проказа,
с ограбени очи прозряла мрака,
без мислената безнадеждност – чака...
Бой..Боев, 2008-2017