автор: Bockpece

на Mariell_Desing :)

о, скъпи мой, просяко на любов,
покрий небосвода с паяжината на подаянията,
които всеки загубил себе си оставя на ръба
на новолунието, което ми принадлежи,
защото аз съм тази, която жъне изгревите,
докато държи очите ти затворени 1002 сутрини,
за да видиш само веднъж изгарящите снопове светлина
и да не пожелаеш никога да бъде утро
да пожелаеш само залезите ми,
завити в дъждовния облак на сенките
от вече пълната луна
прилив и отлив ще бъдат твоите дни
не ме обичай, аз съм мраз в космически вакуум
ръжда върху стар спътник „любов моя“