автор: bbobbibgbs70

Облаче мое,
Господ е обвързал
телата ни със
земното притегляне
към пръстта,
но душите – не!

Затова и лицето ми
е обърнато към
небето.
Към теб.
Минават
нощни
птици
шумно
под луната,
невидими -
освен
светещите
тъмни
и тревожни
сенки.

И аз... И аз политам
пак със тях.
Дори да не докосна
звездите, ръцете ми
протегнати няма
да се овъглят
от земната кал.

Душата ми е
светъл
слънчоглед
без корен...
Ще полетя
и ще живея.
Душата ми –
това съм аз...
Къс въздух –
майчина милувка,
стремеж към Свобода.
И безтегловност.
Аз... Ще полетя със нея.
Перце – самотна лодка
в небесата, но със сърце
изпълнено с любов,
избягало с усмивката
на светлината.
И източник на топлина...

2017
Боян СТАНИЛОВ