автор: yotovava

Като бяла магия напролет се движи
тишината – и сякаш извират цветя.
Да забравим ли вече досада и грижи,
щом погали ни с палава длан утринта?
Колко обич бълбука в кръвта им зелена
и насища с озон и със вкус на барут! –
само драска е нужна – и цяла Вселена
ще избухне в очите на кварталния луд.

И от зимата тръснали сивата скука –
сякаш тежки окови, ръждясвали в кал,
грейват шарени къщички, пее олукът,
а светът се завърта в щастлив карнавал.

О, с такава любов се насища простора,
че е лесно и леко да бъдеш човек.
Бог създал е земята за птици и хора.
И за полет към рая, който бе ни отнет.

В.Й.