автор: dimitrina

Прошка да искам не успях,
слепи години горделиви...
С добротата си самотна бях,
днес устни горчиви...
Прошка да искам не успях,
тръгна си с ветровете...
С дните оглупях,
за теб и Боговете...

Моят свят е погубен,
а някога беше влюбен.
Тръпките са още по теб
и вдигам глава за мен и теб.