Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 720
ХуЛитери: 3
Всичко: 723

Онлайн сега:
:: rosi45
:: LeoBedrosian
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСинхронизация на пролетните липси
раздел: Поезия
автор: Mariell_Desing

Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти – цветче
изсъхнало и измислено.
Докато вятърът се смее саркастично
разфасовам сърцето си прилежно
върху облачната маса -
не за да умре,
а да се научи да живее без теб
във ферментиралата красота на нямането.

Tежки са стъпките на тъгата ми,
и пищят от болка под тях
стръкчетата крехки на нови надежди,
докато на къса каишка я водя
сред белия траур на пролетта.
Хлъзгави са орбитите на очите ми
така и не се научиха да вярват,
че са само проводници на скръбта
сълзяща от поругания олтар,
откъдето иконата на присъствието ти
носеше живот на всичките ми мисли.
Някога.
А можеше само да ме обичаш
и да оставиш боровете да танцуват,
пробождайки се до зелена кръв
в отчаяните си опити за прегръдка,
мечтаeйки просто да бъдат хора
между два тихи такта на твоя дъх...


Публикувано от Administrator на 24.03.2017 @ 20:36:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Mariell_Desing

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Рими с ..ив
автор: LeoBedrosian
544 четения | оценка 5

показвания 42602
от 50000 заявени

[ виж текста ]

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Синхронизация на пролетните липси" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Синхронизация на пролетните липси
от StefkaMiladinova (stefkamiladinova@yahoo.com) на 25.03.2017 @ 12:22:25
(Профил | Изпрати бележка)
"отвсякъде избуява тишина" - тъй не е ли вътрешната мелодия по-добре?И др.фрази бих променила.Още малко и става по-добро, но това е мое мнение.Важното е че има високо чувство.Аз си мисля,че още малко тр.да се отработят някои думи:ферментиралата красота;белият траур на пролетта...


Re: Синхронизация на пролетните липси
от rady на 25.03.2017 @ 12:35:17
(Профил | Изпрати бележка)
Между два тихи такта на твоя дъх,
виждам белия траур на пролетта,
тъмнозеления и влажен, кротък мъх-
постеля е последна на света...
И избуява някаква ужасна тишина,
в която търся теб - ронлива и измислена жена! Аз пак съм тук!:)))


Re: Синхронизация на пролетните липси
от shrike на 26.03.2017 @ 12:33:05
(Профил | Изпрати бележка)
Сега.
Можеш само да ме обичаш
и да танцуваш с боровете докато прокървят,
попивайки зелената им тъга с усмивка
в прегръдка стопила отчаянието им
от жаждата да бъдат просто хора
между два тихи такта на издишване...

---------------------------------------
Да се произнеса и аз :-)