ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 727
ХуЛитери: 1
Всичко: 728
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ...по сенките на жиците ще стъпвам
с илюзията за намерена опора, когато думите безкрили се препъват,
защото смисълът във тях не е проходил
и в паузата няма многоточие
отворило вратите си към края,
а аз съм толкова възможна,
че няма как да съм начало
и търсейки причина да присъствам,
преди във гръб да ме прониже светлината,
илюзията за опора се превръща
в религия, а сянката... във вяра.
| Сродни връзки» Повече за Поезия
» Материали от erka
Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 107206 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Безпричинно..." | Вход | 4 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Безпричинно... от wingless (wingless@abv.bg) на 24.03.2017 @ 17:39:32 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е че хората си вярваме,лошото е в това че си вярваме няма почти нищо вярно.
Но... каквото такова.
В моя прочит :) , за което надявам се да ни ми вързвате кусур. :) Но каквото такова. :)
Прекрасен стих!erka
Всичко най! |
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 10:48:53 (Профил | Изпрати бележка) | :)...не знам дали е хубаво, че си вярваме... понякога ставаме твърде самонадеяни
и се самозабравяме...
Съмнението е добър коректор,
стига да не го превръщаме в параноя...;)
Радвам се, да те видя! :)
|
]
Re: Безпричинно... от wingless (wingless@abv.bg) на 25.03.2017 @ 12:35:38 (Профил | Изпрати бележка) | Нормално е вяра и съмнение да си приличат когато се гледат с затворени очи.
Но всеки със своите си и Не и Да предполгам.
Великолепно стихо! erka |
]
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 22:40:50 (Профил | Изпрати бележка) | :)...мда, всеки със себе си... си общува, когато затвори очи ;)
Благодаря! :) |
]
Re: Безпричинно... от wingless (wingless@abv.bg) на 26.03.2017 @ 09:36:10 (Профил | Изпрати бележка) | :)...мда,тогава е ненужно дори да бъдат затваряни :))))))
Кое да е огледало би вършило същата работа :)
Аз благодаря за търпението! :) |
]
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 07.04.2017 @ 13:10:52 (Профил | Изпрати бележка) | :)...хм, щом така мислиш...
Имам слабост към огледала, които ме правят
по-височка и по-слабичка...;) |
]
Re: Безпричинно... от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 25.03.2017 @ 07:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | Когато светлината те прониже в гръб я ритни и тя ще се обърне да види кой си.
Щастие и успехи! |
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 10:50:45 (Профил | Изпрати бележка) | :) Когато светлината ме прониже в гръб, ще очертае собствената ми сянка...
...и ще видя коя съм... или какво съм... ;)
Привет, Петър! :) |
]
Re: Безпричинно... от daro на 25.03.2017 @ 11:13:22 (Профил | Изпрати бележка) | А! Това вече е нещо друго - браво, душа!
Споделям коментара и оценката на wingless - да, прекрасен стих.
Навлязла си дълбоко и искрено в болезненото... и най-хубавото е, че има какво да откриеш там и да ни споделиш. Така е, когато вървим по жиците на собствените си сенки, незаслепени от изгревите - изгаряме в духовните си клади, за да изживеем истински ранните от възпламеняването, преди да ги изразим чрез автентичен художествен език. И да бъдем... деца на Светлината.
/вярата е оставям на влюбените/ ;)
...(.) |
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 11:22:05 (Профил | Изпрати бележка) | :) Силата е с тях и в тях - влюбените.
(.)... |
]
Re: Безпричинно... от daro на 25.03.2017 @ 11:40:21 (Профил | Изпрати бележка) | ахааа, затова ли толкова често реват като магарета ;) |
]
Re: Безпричинно... от wingless (wingless@abv.bg) на 25.03.2017 @ 12:36:55 (Профил | Изпрати бележка) | Когато някой тръгне да бърка друг със себе си нормално е нещата да тръгнат на зле :))))
Извинете че ви се бъркам,не сдържах. :) |
]
Re: Безпричинно... от daro на 25.03.2017 @ 15:47:50 (Профил | Изпрати бележка) | Не се извинявайте - имали сте нужда да споделите и сте го направили, независимо дали е предизвикано от несъгласие или съгласие.
Струва ми се, че ако отправите дълбоко в себе си това "несдържаното",
възможно е да установите отзивчивата му подкрепа за моето намигнало преувеличение. :)
От неудържаният импулс до ревът, резонансите на плача са повсеместни - само блендата е индивидуална. ;)
Светъл ден! |
]
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 22:25:20 (Профил | Изпрати бележка) | :)))))))))))))))))))
...да се чуди човек чии уши да издърпа ;)
упс, настъпих си лявото :)))))))))))))))))))))))))))))))))) |
]
Re: Безпричинно... от wingless (wingless@abv.bg) на 26.03.2017 @ 09:34:32 (Профил | Изпрати бележка) | Вероятно мъдростта на очите и мъдростта на сърцето са различни неща. :)
Всъщност,дори човека изглежда не е задължителен - и палитрата на дъжда притежава толкова повсевместни нюанси. :)
|
]
Re: Безпричинно... от rady на 25.03.2017 @ 13:17:55 (Профил | Изпрати бележка) | Сенките на жиците са тънки,
но ти пътеката си знаеш,
опората понякога е спънка
да полетиш към Рая...
Хубаво си го написала! Поздрав! :)))
|
Re: Безпричинно... от erka (elokolska@abv.bg) на 25.03.2017 @ 22:37:57 (Профил | Изпрати бележка) | :) ооо, нужна е опора, нужна е -
от нищото не можеш да се вдигнеш,
но стига е да си представиш, че си стъпил,
дори да е върху илюзия за жица...
...спомних си един случай с прилепче, което беше влязло в дневната ни при един ремонт. Мислех, че се е наранило непоправимо, защото го държах в разтворените си длани, а то не отлиташе... и после ми хрумна да опъна един канап и да го наглася така, че да се хване за него и щом увисна надолу с главата, сякаш се съживи и отлетя...
Здравей! :) |
] | |