автор: Kanegan

Червоточините изяждат дървото,
на дядо работилницата свети
мириси странни нахлуват в душата
красиви моменти родът оживява.
Вечерта натежава от хлад.
край каменното корито
котаракът преде в тъмното.
Латинките слушат песента на чешмата
привели скули в оранжево.
Катинарът хлопва,мазето отключва
мирис на бъчва,ръцете на дядо
призрачно дялкат в тъмното.
Колко е топло, до болка споменно
времето спира.Синеят гроздовете
под асмата.Луната увиснала
въпросителна почти до портата.

Коя съм, от коляно на майстори
в скромен дом,хранена с вкусен хляб
и сърце да обича красивото.