А небето отсреща
в лилаво облечено,
сякаш кани на среща
вечерта разсъблечена
и с звезди я завива,
нежно, но и настойчиво,
убеждавайки може би,
че от всички то е достойното
да приеме всичките ѝ съвършенства,
а също и цялата лудост,
да потъне в тъмно блаженство
или във пълнолуние.