Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zarathustra
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13654

Онлайн са:
Анонимни: 58
ХуЛитери: 10
Всичко: 68

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: zebaitel
:: Elling
:: ma_gi
:: vale
:: FFortuna
:: eva55
:: erka
:: doktora
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
23 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъжа с розовото сако
раздел: Разкази
автор: milyovelchev

В късния петъчен следобед пред жилищния блок на Флотвелщрасе № 101 и на север от него течеше ремонт. Сменяха плочките на тротоара.
В този момент от входа излезе мъж с бели панталони и розово сако. Учудено вдигна рамене, разпери безпомощно ръце, но после се огледа за коли, бързо прекоси улицата и пое към Потсдамер Плац. Беше направил само няколко крачки, когато това, което видя, го накара първо да се закове на място, а после смутено да се обърне към огледалната витрина.

Две млади и хубави жени вървяха срещу него и се държаха за ръце. Спряха се, прегърнаха се и се целунаха страстно по устните.
Усети как го заля топла вълна, изпълни го чувство на радост и възторг. Господи, те се обичат! Не се сдържа и на лицето му се разля широка усмивка. Отново ги погледна, озърна се да види дали и други съзерцават това щастие ... развълнува се, почувства недостиг на кислород и пое няколко пъти дълбоко въздух. Сивото небе, сивите сгради, сиво-черният асфалт, всичко се обагри в розово и в душата на мъжа с розовото сако затръбиха празнично фанфари, забиха камбани, подплашиха всички гълъби на квартала и ги накараха да пляскат с криле, да се издигат и въртят в шеметен танц над възбудените сгради.
Изведнъж всичко утихна!
Видя се в огледалото — млад, хубав, елегантен. Вдигна ръка и погали лицето си. Епилиран, безупречна кожа, миглите — подвити, маникюрът, косите...
И той има право на любов! И той иска да обича и да бъде обичан! И той има нужда да държи ръката на любимия човек, да сложи глава на гърдите му, да поднесе топли устни с притворени очи и да потъне в обятия — океан от нежност и страст!
Да, но е ... сам!... Изоставен!... Самотен!... Нещастен!

Маслаам Малик си погледна часовника. Работният ден беше приключил. Вероятно утре щяха да успеят да донаредят останалите плочи. Събра си инструментите в кутията, изправи се и разкърши схванатия си кръст, после разтри с ръце бедрата, коленете... Неговият колега, Тервел –— българин с ледена физиономия, но иначе с живи, черни очи, които рядко вдигаше, обикновено към небето, и тогава Маслаам се чудеше — на Бог ли се моли българинът или мислено се пренася някъде далече, също се изправи, изтупа си първо ръцете, после дрехите и се приближи. Двамата гастарбайтери винаги се посрещаха и изпращаха с прегръдка и леко потупване по гърба. Този път Тервел се усмихна. Маслаам също не се сдържа. След малко щяха да им платят. Този момент осмисляше всички несгоди: мъката по близките; студените, самотни нощи; трудностите по пътя до тук. За миг избледняваха и ужасите на войната: смърт, разруха, вцепеняващ страх... Цялото страдание на това безумие той видя в разплаканите очи на едно дете, коленичило до трупа на майка си. Този спомен преследваше Маслаам ден и нощ навсякъде и не му даваше покой. Но сега бе радостен и чувство на удовлетвореност го заливаше, та чак му идеше да запее.
На Тервел му идеше да хвръкне от радост. Ще и́ изпрати пари за храна, обувки, учебници за децата, пък и тя да си купи нещо... На старите — да платят тока, водата ... да са спокойни! Мамка му и живот! Справи се! Успя! Как да му обясни на персиеца?! Само мучат и дори не се поглеждат. Тракат с чуковете и лопатите, като с мечове и щитове. Като да са на война. Че то май си е баш като на война. Борба за живот!
Видяха мъжа с розовото сако почти едновременно. Видяха плувналите му в сълзи очи. Видяха как се разтресоха раменете му, как се прегърби и вдигна да скрие с две шепи лицето си, залитна...
Радостта им угасна. Спогледаха се — дали да не му помогнат, но той бързо се изправи, обърна се отново към витрината ... вдигна ръце и притисна длани с разперени пръсти в стъклото.
„Като на разстрел” — помисли си Тервел.
„Като птица с прекършени криле” — помисли си Маслаам.
„И тук ли хората страдат, Господи?! — помислиха си и двамата. — И тук ли мъжете плачат?!”
... И наведоха глави, за да скрият сълзите си.


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.03.2017 @ 12:24:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   milyovelchev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелието на Юда
автор: LeoBedrosian
2846 четения | оценка 5

показвания 86410
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Мъжа с розовото сако" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мъжа с розовото сако
от kameja на 20.03.2017 @ 19:59:59
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки с болката си... Фино долавяне на детайли и чувства.