автор: liulina

Надига се и люшва световете,
вълна от незасети с плод полета,
а вятърът крещи, че вред е поживял
и моли, вий да пеете спрете,
с нотите непълните куплети …
Душите на полетата издишат,
незасадени, неполети , натъжени
и с бурени те своите чувства пишат
излъскани до кремък, изкривени …
Дъждът отмива простите им трели,
а те желаят с вятъра да литнат,
макар да пеят вече да се спрели,
къде е семето от плод са любопитни?
Д.Стоянова - liulina