Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kvas
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13644

Онлайн са:
Анонимни: 261
ХуЛитери: 5
Всичко: 266

Онлайн сега:
:: zebaitel
:: starozagorez
:: RockAround_theC_l_ock
:: CheGuevara
:: spectrum

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
25 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПоследният пазач на висящото небе
раздел: Поезия
автор: Mariell_Desing

Аз съм замръзналото поле,
аз съм нощта, под която
съня ти във старо котле
сътворява новото лято.
Аз ще те чакам навън,
ще дишам в твоя прозорец,
заслушай се в тихия звън
идващ нейде високо отгоре.
И тогава стани, отвори ми,
нека с лъчи ни плисне зората,
а ти прошепни моето име,
в нега потопи ми душата
и завинаги угаси ме…
Но не, нека мрака засвети
унесен под пеещите ти пръсти
и авлигите нека се върнат
в сърцето ти, сякаш не е умирало
хиляди пъти.
Когато дори слънцето си тръгне от теб,
угнетено и прашно,
ти си оставаш единственото висящо небе,
което се крепи само на моите устни.


Публикувано от anonimapokrifoff на 19.03.2017 @ 09:39:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Mariell_Desing

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Пролетно снеготопене
автор: gringo
38 четения | оценка 5

показвания 3420
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Последният пазач на висящото небе" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Последният пазач на висящото небе
от kameja на 19.03.2017 @ 20:06:05
(Профил | Изпрати бележка)
Нежна любовна песен,
така отдалеч долетяла
от зората пробудена...




Re: Последният пазач на висящото небе
от rady на 19.03.2017 @ 21:59:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ако висящото небе се срути, къде ще живеят авлигите? Винаги ме изваждате от равновесие!(то не, че е кой знае какво равновесие) :)))


Re: Последният пазач на висящото небе
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 20.03.2017 @ 08:08:17
(Профил | Изпрати бележка)
О-хо-о-о... какво виждат очите ми... и гали слуха ми (че си го чета *на глас* :) ...
и като стар мърморко загрижен за формата (но възхитен от съдържанието!) , си позволявам да:

Аз съм замръзнало поле,
аз съм нощта ти, под която
сънят ти във старото котле,
ще сътворява ново лято...

... и - т.н. , и - ... ще се повторя - САМО формата!
Съдържанието си е супер!!!
Както и финала ( дет му викат *поанта*) - просто прекрасен!!!
Е, него (само за моя, лична употреба) ще си го по-оправя (само формата!)
И - само за да се изкефя на МАКС!

Браво + Браво + Браво +++ ... от мен!

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
...и само да си до-мърморя -липсва ми II-рата част...на дуенде-то, ама то... :)