автор: daro

Отсъстват трамвайните релси,
коли не ръмжат.
Бездомните кучета ги маркираха,
разделиха
и станаха рехави.
Улиците се ослушват за хората.
С отпуснати кореми са жиците.
Дочува се глухото хъркане
от витлата на климатиците.
А по терасите –
призрачни ириси в нощта –
светват-угасват,
червените въглени на пушачите.
Един отворен прозорец
изхвърли непотребна риза,
с поверителна домашна пустота!
И само пепел…
пепелна нишка се изви
от тихата плът на града.