Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Siniger
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13662

Онлайн са:
Анонимни: 52
ХуЛитери: 4
Всичко: 56

Онлайн сега:
:: ma_gi
:: Margaritata
:: Elling
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2017 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
22 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧерупка от Вселена
раздел: Поезия
автор: ZAGORA

Не знае никой как тежи сълза в окото
взривена като нова свръхзвезда.
Не знае и какво е
да си Вселена от тъга
застинала и глуха,
без упование
като змия захапала опашка
и осъзнала,че без разруха
няма съзидание.
А бях изпълнена със звуци и картини,
Бях много жива.
Докато днес събарям с трясък спомени
като огромни счупени витрини
самата аз - стърнище в ивица оголена.
Не ми тежи,че мъртви са планетите,
които утвърждаваха живота ми с движение.
Те бяха клетки на обречено изгнание,
отнесени от хоризонта на събитията,
в утробата на тъмни дупки
до следващото им прераждане.
Боли ме тихата неповторимост
и уникалността на секващия миг.
Остана непрочетена и неразбрана
Вселенската ми карта
с мандални завъртулки и гравитация от чувства.
Дори когато се изгубвах без изход
сред дълбока нощ,
намирах сили в себе си да се намеря
и да задвижа всички точки
около центъра на неподвижното си равновесие
Но вече не ме търсете с мощен телескоп,
защото гоня края си-смалена,
изпаднала във немощен синкоп.
Една черупка от Вселена.


Публикувано от Administrator на 16.03.2017 @ 11:31:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ZAGORA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Че бурята е тъй прекрасна
автор: LeoBedrosian
258 четения | оценка 5

показвания 7192
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Черупка от Вселена" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.