Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zarathustra
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13654

Онлайн са:
Анонимни: 70
ХуЛитери: 9
Всичко: 79

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: zebaitel
:: Elling
:: ma_gi
:: vale
:: FFortuna
:: erka
:: doktora
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
23 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПрорастване на гр(я)ах...
раздел: Любовна лирика
автор: erka

...забравихме да се съмняваме във себе си -
светът ни вече никак не залита
в идеята за съвършено равновесие
между "каквото бяхме" и "каквото искаме".
Единствено ръцете ни се търсят
с предишния копнеж за принадлежност -
когато се завърнем съвършено чужди,
а отпечатъците ни болят непроменени.
Красиво е доверието ни - пораснало
след намекът - търкулнат тайно
под пластове надежди и очакване
за някаква принцеса недоспала
и куцащото ми сърце - осъмнало
със синини прикрити във очите
заради навика да се разхожда в тъмното,
след който... всички рокли са безсилни.


Публикувано от Administrator на 15.03.2017 @ 12:08:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   erka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Евангелието на Юда
автор: LeoBedrosian
2846 четения | оценка 5

показвания 86252
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Прорастване на гр(я)ах..." | Вход | 3 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Прорастване на гр(я)ах...
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 15.03.2017 @ 12:40:10
(Профил | Изпрати бележка)
Щом намекът е просто грахово зърно, значи ходите нежно на пръсти във вашата тайна градина, под синя светлина - къде от небето, къде от очите, с които гледа сърцето, а ти сияеш в копнежа на великолепието във всички твои ро(к)ли и още повече без тях. Красива си само по отпечатъци...

Чудничко е, erka търсеща ;)


Re: Прорастване на гр(я)ах...
от zebaitel на 17.03.2017 @ 07:08:36
(Профил | Изпрати бележка)
...с предишния копнеж за принадлежност...


припознавам си това чувство...

Здравей, Ерка!


Re: Прорастване на гр(я)ах...
от daro на 17.03.2017 @ 07:21:51
(Профил | Изпрати бележка)
Първите четири реда сякаш са пренесени от есе.
Останалите - от ученически дневник, който си има своето време.
Както и греха, както и приказките, както и тревата...

"...Тревата има свое време, камъните също.
Но тоя свят е неразделен в свойта същина,
уханието му е всемогъщо.

Така боравя с думи и неща.

Нещата имат собствен поглед към света.
Нещата се саморазказват.

Поезията е това, което казва."

/"За подхода в поезията" - Иван Теофилов/

(да бях си счупил езика по снежните писти... ама не успях) ;)

Дай ся един прегръд, щото ще е грях, ако не го направя след Франсето! :)

(((О)))