автор: flood

По времето на комунизма – не че някога у нас е имало комунизъм – не знаех, че има толкова много антикомунисти.
В блока ни живееше един фотограф, зле образован, нахален и пенизчия; той печелеше много повече от баща ми и майка ми, взети заедно и умножено по техния работохолизъм. Имаше този тарикат малко ателие в центъра на града, там ходеше рядко, но стихията му бяха сватбите, кръщенетата (те – тихомълком, да не види някой и никой да не разбере!), юбилеите, абитуриентски балове... Печелеше като луд! За първи път опитах луканка у тях. Синът му веднъж ми даде едно резенче – страхотна беше, толкова хубав, наситен и богат аромат на смляно и добре изсушено месо не бях опитвал дотогава.
И ето ти го него след така наречените промени – първи антикомунист! Та той живееше като истински цар при комунизма!
Такива като него бол.
Но и сега, при демокрацията – не че сега у нас е демокрация, – не знаех, че има толкова много антидемократи. Все ги влече на Изток, а то на изток няма демокрация, тя изгрява от Запад и залязва на Запад. Не разбират тези антидемократи, че корупцията е нещо нормално, липсата на справедливост е в реда на нещата, бедността – естествен спътник на богатството, а лошото здравеопазване е резултат от доброто боледуване. Важното е, че днес имаме свобода и всеки може да се възползва от нея, стига да има пари, разбира се.
И се чудя какво ли прави, ако е още жив, онзи фотограф, към който ме върнаха спомените? Или какво би правил днес, ако вече се е споминал? Ателието му в центъра на града или е реституирано, или наемът за него ще е скочил сто пъти. Ако работи на държавна работа, няма да има време да бичи частно. Ако работи в частна фирма, няма да има сили да работи на още пет-шест места, както правеше при комунизма. Не дай боже да е пенсионер, у нас такива не виреят. И в крайна сметка, ако предположим, че все пак е успял да спастри някой лев – или ще потънат тези пари в изпомпваните пенсионни фондове, или в някоя фалирала банка, или някой ало-крадец щеше да му ги измъкне. В крайна сметка той щеше да е днес антидемократ. И нищо по-различно.
Оттук и изводът: бившите антикомунисти са днешни антидемократи. И нищо по-различно. Просто фотография.