Светът е огромен и пъстър дори,
а сякаш под строй през живота вървим.
Еднакви прашинки в големия свят,
различно се борим със тоя диктат:
Отчайват се някои и казват: - Не мога!
Утеха намират в пиянство и дрога.
А друг беден тръгва, богат се прибира -
парите намира чрез келепира.
Уви, много днес са душиците долни,
за своя изгода на всичко способни.
По-слабите тъпчат, пред силен се свиват...
В удобен момент, нож в гърба му забиват.
Разбира се, срещат се и оптимисти,
надежда струи от душите им чисти.
Щом с нещо захванат се, вършат го с чувство.
Така, неусетно създават изкуство.
В обоза сме ние - ни добри, нито лоши.
Заряд от инат за двигател заложили,
напредваме бавно, всеки в свойта бразда.
Дали пък така не крепиме света?