Тъжно е да си самотен,
сам със тишината,
черни сенки пълзят към мен
и ме сграбчват за сърцето.
А то се мята като пленник
и търси да намери лек,
нежен спомен за две очи,
го спасява от летален изход.
Времето лети неуловимо,
гости сме на този свят,
само морето все там стои
и създава усещане за вечност.