автор: ma_gi

Здравей,
мое малко, ранимо птиче.
В миша дупчица
си се свряло.
Под земята едва дишаш,
ала чакаш
своята Палечка.

А светът без небе
ражда слепи очи –
в сърчицето ти хищно се взират
и следят неуморно
някой ден
да не би
да си взема от твоята сила -

крехък розов листец
и по-малък
дори и от палец,
а искри като факла
в този свят уморен,
пълен с къртове,
мишки
и жаби.

Ето,
аз съм при теб,
мое малко, ранимо птиче.
Не умирай от студ!
Ще те взема в ръце,
ще те стопля
и ще бъде различно…

От горещи сълзи
ще просветнат слънца -
ще укрепнат крилата ранени.
И тогава…
…мое птиче,
нали
ще се върнеш отново
при мене?