автор: apostola

Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.

Оставяш челяд и жената
за тебе те да си тъжат.
Прескачай смело над стената,
където камъни лежат.

А там сега- отвъд стената,
живота е и по- добър.
Но твърде скъпа е цената,
когато нямаш здрав чадър.

Че трябва някой да те пази
и да ти дава той съвет.
Че там закон да не те гази,
да имаш малко и късмет.

И ако Господ ти помага,
и ако имаш ден добър,
ще се пребориш с тази сага
и ще живееш без кахър.

И ще останеш зад стената,
но ще тъгуваш за дома.
И ще се сещаш за жената,
останала без теб- сама...