Пролетта наистина е сезон, в чиито дни понякога на човек му се иска да изчезне нанякъде, където е по-ефирно, по-летежно и всичко по...:) Здравей, Лео!:)
Ненатрапчивият, но ескалиращ от първия до четвъртия стих на първата строфа оптимизъм (временно приглушен, но затова пък в светли нотки - в първия и третия стих на втората строфа) и преминал през заредената с предчувствие за предстоящ неизбежен сблъсък със жестоката в дълбоката си същност реалност в третия стих на втората строфа, достига своя връх/пик/апогей във финалния акорд на тоя възвишен опус на така из/виканата е/попея.