автор: Vlad_Ongyl

Ще стана снежинка в свода небесен
и капчица синя в ранен пролетен дъжд,
от припев дума в прегракнала песен,
и пъстро птиче перо над крайпътен камъш.

Ще премина планини островърхи,
ще преплувам сто сънни, бездънни реки,
а щом отлитне ятото щъркели,
ще съм рошав врабец в нискочели стрехѝ.

Ще бъда сред нива сянка на круша,
бодливо трънче в петата, мирис на чам,
ще бъда слънце и вятър, полюшнал
топола рижа – свещѝца в Божия храм.

Ще бъда още толкова много неща,
а други пък няма да бъда, любима.
Но знай: накрая при теб ще дойда в нощта –
щом те измислих, значи тебе те има.