автор: FFortuna

Те напомнят спокойна вода
от преразказ за минали бури.
Те са кораби. Без имена,
разпознали посока към юга.
Те приличат на птици без дом,
и заспиват в безлистите клони.
Подчертават живота с наклон
прекопиран от много Голготи.
Те изричат молитви без глас,
и отдавна не спорят със Бога.
Те са житото в твърдия хляб,
и покълнала нива напролет.
Те усещат кое е лъжа,
и огради от истини вдигат.
Бих избрала, да можех, сега
на дълбокото в тях да приличам.