Трогателни са сълзите -
крехки, но крепки,
когато пролазват плахо надолу
по глетчера ти, мое момиче,
моя скъпоценна Хлъзгавост.
Но зорите по цъфналите ябълки
още помнят, че имаш и смях,
някъде там, под всичкия сняг
изсипал се в улея
на нашата страшна раздяла...
Пресегни се в това небе
и хвани хвърчилото на ръката ми,
с връв здраво захваната
в дъното на сърцето ми,
защото ако мога да летя,
то е само заради теб...