 |    Съдбата е дъх на глухарче Трогателни са сълзите -
крехки, но крепки,
когато пролазват плахо надолу
по глетчера ти, мое момиче,
моя скъпоценна Хлъзгавост.
Но зорите по цъфналите ябълки
още помнят, че имаш и смях,
някъде там, под всичкия сняг
изсипал се в улея
на нашата страшна раздяла...
Пресегни се в това небе
и хвани хвърчилото на ръката ми,
с връв здраво захваната
в дъното на сърцето ми,
защото ако мога да летя,
то е само заради теб...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Съдбата е дъх на глухарче" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Bockpece на 21.02.2017 @ 13:01:54
(Профил | Изпрати бележка) | ето тук:
и хвани хвърчилото на ръката ми,
с връв здраво захваната
в дъното на сърцето ми,
направо се спънах, а трябваше да полетя
но, може би причината за това е, че не обичаш поезия |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.02.2017 @ 16:00:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Може би трябваше да е: в корените на сърцето..., но тогава можеше да се спънеш по-сериозно, да паднеш и да обелиш нос... Приемаме ходенето и говоренето като даденост, но понякога трябва да внимаваме, когато ги вършим. Не е ли така, Нели? |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Bockpece на 21.02.2017 @ 16:11:53
(Профил | Изпрати бележка) | тц, спънах се в така употребените и подредени думи, а не в значението им, особено тук:
с връв здраво захваната
в дъното на сърцето ми,
апропо, ако понякога си казваш на глас, това което си написал, ще разбереш, но явно си над тия неща. |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.02.2017 @ 16:20:11
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами... не мисля да те водя за ръка :) А и е по-добре - да пишеш и без да изпитваш неистова нужда да четеш поезия, отколкото да се спукваш от четене, и да си мислиш, че можеш да пишеш ;) Предполагам, че можеш да вникнеш в завоалираното ми изказване, но може и да греша ;) |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Bockpece на 21.02.2017 @ 16:30:09
(Профил | Изпрати бележка) | че кой ти каза, че трябва да четеш, казах, че трябва да си прочетеш на глас (поне веднъж), това което ти си написал. а кой и как се спуква от четене и дали може или мисли, че може да пише не е предмет на коментарите под текста ти.
със здраве! |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.02.2017 @ 16:42:32
(Профил | Изпрати бележка) | :)) Същото се отнася и за коментарите, ама пустият му мерак за мрънкане ;)
Отговарям, защото на моя територия, последната дума ми принадлежи по право :) |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от mariq-desislava на 21.02.2017 @ 16:49:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти си пазачът на глухарчетата и можеш да насълзиш и слънцето.:) |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.02.2017 @ 20:01:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Да го насълзя не знам, но ако дъхна тези съдбовни глухарчета към него, поне ще го накарам да кихне :) |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от kameja на 22.02.2017 @ 12:40:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Пазачът на глухарчета с брада от слънце... Сам се появи такъв. |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.02.2017 @ 12:47:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Ненадейно :)) Изпод ледовете, където потоците ромолят из мрака и може би сънуват слънчеви водопади и глухарчета изпълващи въздуха с фините си любовни хвърчила... |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 22.02.2017 @ 10:28:53
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса написаното. За мен обаче именно хвърчилото е акцентът и нишката. Точно там е най-силно. Бих го вързала това хвърчило в заглавието. Нещо такова:
Догони хвърчилото
ПолетИ с хвърчилото
Задръж хвърчилото
Настигни хвърчилото
Не изпускай хвърчилото :)))))))))))
А, още нещо! Думичката крепки малко ме боде. Здрасти, Гена :))))))))))) |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.02.2017 @ 12:06:25
(Профил | Изпрати бележка) | :)) Няма да спреш да тичаш никога, а? Догони, настигни, полети... :))) Но поне никога не се притеснявам, че може да се спънеш, волна душо :))
Крепки, защото е най-близко като изписване до крехки и в същото време най-далеко като значение, а това се търсеше тук :)) А ако трябва да съм честен, въобще не знам защо съм го написал, но според мен си е паснало на място :))
Хубаво е да те видя пак, мини някоя вечер да помацаме рими :)
|
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от kameja на 22.02.2017 @ 12:44:31
(Профил | Изпрати бележка) | Каква ценна находка е тази съдба - дъх на глухарче!
И цялото по- нататък. И летежа на парашутчетата на глухарчето. |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.02.2017 @ 12:54:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Вчера видях първото цъфнало глухарче за тази година. Пробило през ледовете... Някои имат такава съдба - цъфтят, летят и красиво даряват нов живот... |
]
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от rady на 22.02.2017 @ 13:21:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Глухарчета и хвърчила...и едно момиче-глетчер, избягало под цъфналите ябълки...Ами доста пролетно ми звучи, въпреки "страшната раздяла"! Съдбата на хвърчилата не е ли да избягат, а ти да ги гониш? :) |
Re: Съдбата е дъх на глухарче
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 22.02.2017 @ 13:29:28
(Профил | Изпрати бележка) | :) Идеята е, че момче след тежка раздяла се среща с голямата си любов, тя също се разчувства от срещата им (крехки сълзи), но е твърда, че нямат нищо общо вече (крепки сълзи, глетчер), докато той си плещи за ръце-хвърчила, цъфнали ябълки и т.н. ... :))) По-скоро е мрак, а не пролет...
Хвърчилото е образ на някаква нелепа надежда, не знам трябва ли да се гони, веднъж изплъзнало се от ръката ти :))
Как си, rady? Имаш ли ясно небе и желание за полет :)) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 813
ХуЛитери: 4
Всичко: 817
Онлайн сега:
