Когато калните ми дни
решат да избледнеят
и под миглите ми се стече
слънцето натъртено,
вгушни ме,
в себе си вгушни ме.
Не питай има ли ни.
Просто сме небесно семе.
А ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под сламената шапка на спомените
и после да те изпия със сърце,
тогава и само тогава -
ще избуиш ли във мен?
Съдбата е дъх на глухарче...