автор: Lefty

Очертанията на раменете ти смаляват хоризонта,
а токчето на петата тръшва споделеното помежду ни…

Ти си бясна.
Само сълзата в ъгъла плаче…
Душата свири без струни-
нашата песен.
Онази без думи.
Спомени в очите догарят -
Лунатици се гонят с въглени.
Белезите тихо ридаят –
Молитва облизва грубите ръбове.
Зад ъгъла Есен наднича.
Прецъфтяла, цялата в тръни…
Намятам я с болка.
В погледа и търся Теб…
Тази в теб, която загърбих.
Всъщност търся Надежда.