...някои срещи са просто случайност -
ти не слушай какво ти говорят -
аз отдавна във парка не чакам
паднал кестен око да отвори
и пред мен да търкулне пътека,
по която часовникът спира,
а събраните в шепа надежди
да ме топлят до твоето идване...
И не нося чадъра, под който
всеки дъжд се превръщаше в приказка,
нямам спомен кой вятър самотен
във съня ми без дъх я дописваше...
...а това, че внезапно се случваш,
няма друга конкретна причина -
просто някаква есен е топлила
кестен, който след нас се разлиства...