автор: FFortuna

И така…не разбраха, че жива съм. Още.
Позабравиха някак за мен враговете.
Заживях на тавана на тяхната гордост,
а под стряхата с хляба си хранех врабчета.

И така… на разбраха, че тука останах.
Все приятели бяха, и истински даже.
Заживях във мазето на тяхната слава,
а врабчетата още дояждаха хляба.

И така не видяха, че тук се завърнах -
враговете пируват с приятел на маса.
Предпочитам сега да остана навънка,
че врабчетата някой ще трябва да храни.