Денят е в мрак. Светът не свети.
Тъгуват влюбени жени.
На щрек са днешните поети -
те тръпнат пак за новини.
Стрехите- вече умълчани,
разтварят пазви за декор.
От век за покрива венчани,
одумват вечния затвор.
Уплашени от дъжд запръскал,
се връщат птици от летеж
и докато не ги напръскал,
под стряхите ги пак поглеж.
И сякаш всичко се намести,
и пак се подреди във ред.
А вятърът със стари вести
развя дъждовния портрет.