автор: iren5

Шепни ми…
и политам в небето,
любовни слова,
когато дочувам.
Шепни ми…
Не те ли чувам,
щастието сякаш
ми е отнето
и в собствена клетка
от липсата твоя
бесувам…

Милвай ме …
и всеки атом
във мене ще настръхне.
Оплитай ме
в мрежа красива.
Милвай…
Сълзите предателки,
от ласките
бързо изсъхват.
Всичко рискувам,
за да те имам.

Носи ме…
В Душата си,
като амулет.
Като орисване
за ново начало.
Носи ме
в Душата си,
като подарък,
като ценен предмет...
Там, в Душата твоя
чувствам се цяла.

Повикай ме…
И ще бъде
най-прекрасния ден
щом твоите устни
прошепнат „ Любима...“
Повикай ме…
във ден
съвсем обикновен,
просто на чай
или на чаша вино…

Обичай ме…
като Вятър,
засвирил соната!
Като Дъжд ме обичай!
Обичай ме,
като Сняг,
нежно завиващ земята!
Като морски вълни…
Да!
На Море ми приличаш…

От страх…
Дълго криех от себе си
очевидната истина.
От страх,
че на глупачка
ще заприличам.
От страх,
че очите ми
не ще бъдат
твоите пристани…
Но сега казвам ти -
Трябваш ми…
Липсваш ми…
и те обичам...