автор: vale

Пролетта е момент, а животът ни,
дързост чудна и песничка в ноти.

Даже тъжният,мъдър Бетовен,
се е чувствал със нея във рай!
Пролетта е сезонът специален,
от цветя и от песни обагрен.
Всеки ден като приказка хубав,
подарява за теб и за мен.
Ето виж цветята си играят,
с поглед впит в небесната дъга
и така пътуваме в безкрая,
аз и ти,ти аз и пролетта!
Идвай бързо,тук при мен защото
този свят е луд от пъстрота.
Пъстър сън и кръстопът,
когато аз целунах теб ти мен,сега.
Пролетта все пак ни изненада,
не повтаря нито нощ ,ни ден.
Виждаш ли отсреща коловоза,
също ми изглежда изумен.
Пъстър свят от весели квартали,
плува във небесен аромат.
Моят град с морето ще танцува,
ще танцува със морето моят град.
Нареден по склоновете бели.
Осветен от пъстрата дъга.
Уморени в рейте са спрели,
чайки две,но идва Тя.
Празнични понасят ветровете,
във небето белите телца.
Вдигат се на воля и танцуват,
даже чайките през пролетта.