автор: pavlinag

От тежък аромат на карамфили
лепне маранята.
Потиска яркостта на слънцето
горещината.
Прохладните дървета шумолят
и хвърлят сенки.
По блузите жалейни ярко светват,
като бенки.
И черният гранит покрит е с пясък
от навяване.
Не е полято и изсъхнало е цветето
след пресушаване.
Самотна, аз сред избуялата растителност
пристъпям.
Присядам сред зеленина човешки бой
и си въздъхвам.
Не знам дали си тук при мене, като дух,
или в отвъдното.
Но пак си разговарям с теб почти на глас
и ми е сбъднато
желанието да сме само двама с тебе
и обичани
да се прегръщат мислите ни тайни,
и приживе неизричани.