автор: stapkabezsleda

На Triadeus

Ако съзнателно живееш лудоста си
И знаеш, че явление е ефемерно,
То луд ли си
Или …?
Отвъд привидността,
Почивайки в присъствие нетленно
На Онзи, който Гледа без съдба,
Без мярка, без аршин,
Без суета...
И гледайки безстрасно
Свойта страст,
Усещайки във всяка клетка пулса,
И волята за действие, за власт, за притежание,
За творчество, за чувство...
То Този, Гледащият
Без съдба, без знание
За”да” или за „ не”,
Тоз, Който е отвъд
Заблудите и очертания
За туй което сме или не сме
Поглъща цялото туй същество, което мисли се за нещо
И се мята,
И ръкомаха, перчи се,
Реве или на тих мъдрец се прави...
Поглъща го и
Нищо не остава.