Неблагодарността е тема тъй обширна,
сочеща с историята размирна
на поредната проблемна ситуация,
вихреща бедите в градация.
Ето - в сияйните зори
огън в сърцето на овчарчето гори:
то повежда стадото с овцете,
но си мисли все за свойто Цвете -
как ще й направи хиляди услуги,
за да я спечели чрез заслуги...
Под дървото се съблече -
да не цапа новото елече
и навлезе в гората,
а с мислите си беше при хората...
Но когато то се върна,
нещо в сърцето се обърна,
че овцете, както бяха яли,
дрешката превърнали в парцали...
Гледката си бе кошмарна
и, помисли то - неблагодарна.
Ах, сега какво да прави?
Как от тези ядове да се избави?