автор: question_of_my_mind

(на Сл.)

Няма нищо лошо
че хората в душата ни направили са дом
бездомието е това
което всъщност все ни прави чужди
Кое е мое и кое е твое
в този тъй объркан свят
и кой не вярва или пък вярва
във красивото или във хората.
Опитвам се да не деля света
макар и мен да ме боли,
но времето в душата
може да лекува,
и за това привиждаш все "циничност"
във опитите да те приближа,
а аз не искам нищо да ти взема
защото любовта се случва просто под звездите
и защото някак може заради "проклетата" луна
и туй че търся добротата в собственото опрощение
защо не се научиш да откриваш тези брегове
и както каза някой и не за тебе и не за мене.
Да ти напомня само, няма смърт в ноща
в която дори студено морето пак се среща с залива
и няма нищо лошо да направиш дом във мен
душата в нас боли от толкова бездомие.