Не бяха чужди на кръвта му думите
/преляха ги от колабирало мълчание/,
но въпреки това... издъхна -
бе чужда на реалността душата му...
Увисна светла в нищото.
Като очакване...
/Не си ли кръстен, Бог е недостъпен./
И не защото думите я разпознаха,
но тишината й разпънаха. Отвътре.
А после...
...после нямаше значение
след колко дни
като въздишка ще възкръсне,
дали ще вярва
в паралелните вселени
и колко тъмна
може да е
слабостта й...