автор: Marta

Живеела неотдавна, даже съвсем вероятно е и сега да си живее необезпокоявано някъде, една принцеса, която се казвала Каролина, но всички наоколо и викали Марсолка.
Принцеската от малка си била сополива и мърлявка, и вместо като всяка знатна особа (значи да е особена – с вирнат нос най-малкото), да е нагиздена с красива, трептяща от чистота и дантели, рокля, опънати по тънките крачета чорапки и с бели стегнати ръкавици на ръчиците, тя ходела вечно в замазана и окапана одежда, с посурнати чорапи и разкривени обущета, а белите и ръкавици…ох, белите и ръкавици целите били в сополи. Засъхнали сополи! Което, съгласете се, е отвратителна картинка. Принцесата от съвсем невръстна си завъдила този противен като слузесто мекотело навик – да бърше носа си в ръкавиците, ако няма вече място по ръкавици – в ръкавите…ако ръкавите и вече са корави и не е удобно за нослето – в чорапите! Не ме питайте как и се получавало, но често и чорапите на Марсолка били омазани в сополи…Бедствие някакво. Истинска сополена трaгедия. Кралят винаги бил твърде зает с високи държавни дела, за да объща внимание на лошите навици на дъщеря си, но майка и…Горката кралица! Говорела, молела се, увещавала…дори заплашила два-три пъти, че ще каже на баща и, ако не престане с това грозно и мръсно деяние. Добрата и майчица всеки ден и давала по шест бели батистени кърпички, изгладени и блестящи от чистота, за да и послужат по същество, но тя незнайно как, до закуска вече ги била изгубила някъде и се започвало отново – в кърпички се превръщали ръкавиците, ръкавите, чорапите. В пералното били пропищели от купищата мръсни дрехи, перачките недоволствали гласно и напускали скоростно и не след дълго нямало кой да кисне и пере покъртително омазаните дрехи на Марсолка. Ей така става! Така започват паденията на цели кралства и цивилизации…Оказал се дворецът един ден без перачка, а в пералното се трупали купища дрехи, с които готвачките никак не искали да се занимават.

– Не ми е работа… – казвали, и бърчели погнусено носове. Камериерките също минавали транзитно край пералното, със скърцащите си чисти престилки, и вечно си давали вид, че са заети и бързат за някъде. Градинарите си гледали градината, конярите – конете, шутът, нает да равлича царя и семейството му, си вършел работата не особено успешно и все по-трудно разсмивал господаря си, а принцеса Марсолка вече нямалачисти рокли, ръкавици и чорапи. Ами сега? Размотавала се от два дни в сатенената си нощница, а тя изобщо не била удобна за бърсане на носа…Хлъзгала се. Всички в двореца ходели оклюмали и унили, защото скоро нямало да има и бели колосани покривки, които да сложат на масите, нито чаршафи за леглата, нито даже чисти нагръдници за краля… Стоп. Кралят досега си мълчал и търпял цялото това ужасно положение. Очаквал жена му да се справи със ситуацията като с всяка женска работа, но нещата излезли извън контрол. Опасността скоро да остане без чисти нагръдници на които да слага брилянтените си брошки и платинени игли го извадили от кралското му равновесие. Огледал се наоколо – навсякъде пълен безпорядък. В пералното се трупат купища дрехи до тавана, перачките бягат през глава, дъщеря му се мотае трети ден в нощница и бърше тайно (така си мисли тя) носа си в пердетата, а жена му странно се е умълчала – седи на трона с часове, клати обезпокоително равномерно глава и кърши ръце. Нещата вървят към разруха. Кралят тропнал с жезъл по пода, станал енергично от трона си и развял мантия в посока стаята на принцесата. Марсолка си седяла на леглото по нощница и тъкмо размазвала старателно един сопол в калъфката на възглавницата си. – Стоп! Изкрещял още от вратата кралят, при който вик принцесата така се стреснала, че подскочила в кревата и погледнала баща си с ейй такива ококорени очи. Кралят никога не и викал, даже не я забелязвал и сега просто се смразила от ужас. -Слушай, дъще, – вече по-спокойно продължил баща и, като приседнал на ръба на леглото – това не може да продължава така. Ако не спреш да мажеш сополи навсякъде, много скоро кралството ни ще е първото, разрушено не от свирепи големи врагове, а от малки зелени слузести нещица. Сега стани и ела в пералното – ще започнеш да переш собствените си мръсни дрешки и се надявам това да е достатъчно, за да те научи как и къде по-нататъка да триеш нослето си. Принцесата толкова се стреснала от тази реч на баща си, че само подсмръкнала и нищо не можала да каже. Отишла в банята, взела един златен леген и накиснала във вода една ръкавица – ужасно неприятно било да я пере, първо с две пръстчета я вдигала и обръщала във водата, но така можело да отиде до вечерта…а купът дрехи се извисявал до тавана и все пак трябвало и да облича нещо – скоро в двореца щели да дават прием и не можело така пред гостите да се размотава по нощница. Запретнала ръкави принцеската, тръснала глава и се захванала здраво с прането. Ама ха! Тя принцеса ли е все пак или има някакво съмнение… Натопила всички осополени дрешки в солен разтвор, после в чиста вода, след това в сапунена, накрая в парфюмена…и така до сутринта била стопила купа със своите мръсни дрехи. Една малка перачка и подсказала какво да направи – самата тя се въртяла наоколо, не била избягала след другите, а почнала да помага в кухнята и знаела всички тайни на прането, Та малката перачка, като видяла как се старае принцесата, не си поплюва, пере и издухва полепналите по челото си къдрици, дошла при нея, разкрила и как да се справи със зелените секрети, и останала да и помогне. Така приключила тази сополена история. И сополите спрели, неизвестно как – най-вероятно в пералното Марсолка хубавичко се загряла и изпотила, както никога в живота си, и носът и поспрял да тече. А и тя вече започнала да използва по предназначение батистените кърпички, като скоро след грандиозното пране, броят им се свел до една кърпичка, пъхната незабележимо в ръкава на чистата и рокля. Нещата в кралството тръгнали по обичайния червен килим. Майката на принцесата се усмихнала, спряла да кърши пръсти и се заела с подготовката на приема. Перачките се върнали на работа, изпрали и колосали всичкото натрупано бельо, прострели белите чаршафи и покривки на покрива на двореца и из тях щастливо тичали и се криели принцеса Каролина и малката перачка.