автор: StefkaMiladinova

Една сврака двукрака живеела накрай града. От там нататъка почвала гора. Та сега там имало панаир и свраката нямало как да не надава вик, да обикаля на вси страни. После да може да каже: "Кръжах и всичко, всичко видях". Шумничко било там, имало врява, разни лъскави стъкълца, пъстри неща грабнали и ума и сърцето.
Много било по вкуса на свраката и шума, и ярката светлина.
- Защо,защо не е винаги така, а само няколко дни от годината! - мислела тя.Прекарала нощта там и на сутринта кацнала на своето дърво, във своето гнездо, но била млада и не била уморена, а безкрайно оживена.Искала да сподели, да разкаже какво е изпитала, преживяла....Ама пред кого?Там бил само бухала.А пред първите слънчеви лъчи, вече затварял очи.Затова и обърнал гръб.Той бил по нощната феерия, но не искал ничие мнение къде и как да се забавлява, какво да харесва, по какво да сравнява...
А тази тук, дето крещи - по дяволите да върви!Не му били по вкуса компанията от всякакви пернати.За неговото присъствие изискано трябва повече вкус,изтънчен ум, а тази!...И ако скоро не спре да врещи, той ще трябва някъде да се премести.
А свраката?И тя не го харесвала.Каква досада само,какво грозно същество!Такова тъпо,равнодушно...И как само не я интересува, чак не ще да го мисли!...Затова литнала към една нейна дружка в отсрещната гора да се набърбори.Там двете се разкрякали колкото им душа иска.
Минала тогава не кой да е, ами лисицата - хитрицата.Свраките не били кой знае каква плячка, ама и не били за изпускане.Едната от тях да подмами поне!Ама защо не и двете?Ох,че хубаво ще е!Само да се хванат.Затова и приближила. "Винаги готова за измами!" - си казала тя и веднага започнала да се преструва.Всеки ден едно и също и не се налага да е кой знае колко изобретателна. Все някое ранено животно едва- едва се влачи или изгубено зайче...Ще се опне кат умряла, а то вземе че приближи, щото не е с ума вече от страха, който е изпитало.Няма нужда да го гони, преследва сред неравности, храсти опасни.Миг само й трябва и е готова с най подходящите лъжи.Опасна е подлостта само когато не се усеща.
И сега загледала свраките в устите, сякаш не чува нищо, ама много, много й е интересно!Нали била стара, може и да е глуха - тъй да си помислят свраките.
- Елате тука!Да ви чуя,че и без друго не мога сама при вас да дойда.Стара съм.Не виждам, не мога да ходя.Под ръка трябва да ме водят, а няма кой...Затуй поне ми разкажете.До мен, тук дойдете...
А онез дружки не били вчерашни.Мъничко потреперали, настръхнали, но пак се наперили.Литнали и кацнали нависоко и се разсмели.
Ядосала се лисицата, че не могла да ги измами, но не се предавала лесно.Ласкателства, похвали - това обожава всеки.Ще ги подмами и продължила с лъжите.Направила две крачки, въздъхнала тежко,опнала снага като умряла.
Свраките погледнали надолу и нали не били вчерашни, трябвало поне да се усъмнят.Абе, решили и да проверят.
- Кря-я-я-с! - кацнала откъм гърба й едната от тях и я клъвнала с човката.Лисицата не се вдигнала.Не мръднала.Застенала, заохкала...С една дума: не съм умряла, лошо ми е много!Да я заведат до тях, щото виждала зле...
Другата сврака била склонна да повярва, но не и да кацне на лисичата лапа, пък ако ще и да я клъвне лошо.
Свраките, ех, колко им е на тях ума!Чудели се дали да го сторят.Не, не че толкова им е домиляла лисицата.Просто имало повод да я пернат едно хубаво по носа, хем и като я съжаляват, оказват й помощ.
А както е в гората, по пътя си вървял и вълка.Видял Лисана и :
- Ау-у-у-у!Чакай да ти дам да се разбереш, хитра мързелано, как се краде и мами от такъв като мене плячка!Виж как сега Вълчо хубаво ще те смачка!
Лисицата още щом го чула - беж да я няма!Хукнала задъхана, едвам сварила да се пъхне в бърлогата си.
- Дъртак такъв!Ако не беше дошъл,на онез глупачки вече да им бях смъкнала перушината! - ядосвала се лисицата и нареждала с омраза какви ли не приказки.На всичкото отгоре вълкът я чакал отвън да й развали кожуха.Как да го разкара, да се махне от тука?! Да го подсети за търбуха?
- Вълчо, не си ли гладен?Защо висиш тука?Със свраките хубаво щеше да закусиш, пък и да ги беше от мен отмъкнал.Голяма работа!Гората е голяма, плячка има за всеки - яд я било лисицата, ама и сега трябвало да е любезна, да се запилее сам нанякъде.Вълкът бил много разярен от Лисана тази зима.Направо бил оглупял от глад и влязъл в двора на едни хора без да му мисли какво може да стане.Докопал една кокошка на сляпо.Кучетата се разлаяли, стопаните го погнали...Такива тояги отнесъл.Нахапан, изподран целия се влачил дълго време.
А в суматохата лисицата грабнала кокошката и я отнесла.Всички гонели само него, тя какво толкова да му мисли.Всеки за себе си.От крадеца откраднала плячката.Как му хрумва, че ще се чувства виновна?!Никой не му е виновен,че на вълка нрава е свиреп,заядлив.Затуй все него гонят.Да се научи и той да се владее,да се владее, да оцелява като нея.На нея нравът й е лъжлив,това умее и с това се справя.
- Покрай мен да те няма!Иначе ще ти разкрася кожуха!Нищо,че ми е празен търбуха.Ще ти извия врата, страшничко ще те подредя...Сега ме чуй: свраките да са ти за урок.Искам да постоиш на гладен стомах, както аз, когато ядох пердах, а ти хубавичко хапна с мойта плячка.Доволен съм и от това,че изтърва свраките и гладна както си - тъй ти се пада да постоиш!
А свраките?Какво да кажем за тях?Ами те взели,че отлетели. Не всеки ден и за тях е като този: да ги отърве не кой да е, ами вълкът, дето с нищо не е по-добър от Лисицата.