автор: Breeze

- Колко струва тази сълза, продавачо?
Видно стои. Всичко до нея бледнее.
- Не се продава. Не! Не се.

Безценна е. Единствена.
За мен е изплакана...
Съблазнявах, продавах, предавах.
След нея никога вече такива
любящи очи не видях.
От чистотата ѝ се уплаших.
От светостта ѝ ме заболя.
И я прогоних...
Отрезвял и събуден,
плаках и търсих тази жена.
Протягах длани- празно пространство.
Зовях я- насреща ми тишина.
Светът с хастара обърнах.
Нищо. Никъде.
Изчезна, не остави следа.
Подарък ми даде- сълза.
Да помня, да зная,
че някога с мен е била...
... Сведе глава продавача.
На тезгяха капна сълза.
Остарял и прегърбен,
След дълги години чакане,
своята мечта не позна.
Пред него стаена стоеше,
променена онази жена.
Отново си тръгна.
Решението взела сама.
Вратата затвори.
Зад гърба ѝ остана
проваленият неин
и изгубения негов
живот.