автор: elsion

Някой ден ще сме вятър в полето
или слънце под сенките дремещо,
край ограда, строшена от цвете,
зад бодливите мрежи на времето.

Някой ден ще примигне света ни,
като образ в екран ще присветне,
и тъмата по черните рани
ще зарасне с цвета на небето.

Ще разлистят гори градовете,
макадама вода ще залее.
Вместо в тъжните сиви четки
ще проблясва земята в зелено.

Улиците ще станат алеи,
а крайпътните лампи - дървета,
в самолетните писти ще греят
ярки макове под колелетата,

от стоманата жито ще зрее,
от бетона ще никнат лалета.
Някой ден даже мракът ще пее,
раздробяван от цветна комета...

Като сънища в блян изтъкани
ще са дните ни в крехката вечност.
А по тихите росни поляни
ще се раждат зелени човеци.