автор: question_of_my_mind

След всяко поражение,
когато пре-голямото ми Аз
твърди, че "няма нищо",
за радост, без омразата да набедиш
обратната страна във някого,
във нещо, за безмислено или пропуснато ..
Разбира се, сърцето изстудява
когато все събуждаш се
докато сънувах мекотата и,
и е студено и е празно, .. и
Разбира се, сърцето изстудява
но и някак се избистря,
след толкова пространство във остатъка,
от преходи бъдеще в реалното
понякога се радвам, че олеква
и можеш да се усмихнеш на пространството
между притихналите утрини и носталгията по живота
та нищо не е във нас наистина загубено
дори онази обич, никой сякаш не достигнала
защото знам, че любовта държи живота
дори на тези дето казват че са безразлични
Нещата се променят, без натрапчивия
привкус на нагарчане, дори и някой ден
да си отидем .. има равновесие