автор: erka

...защото не запомних всички улици,
в които част от мен се отклоняваше.
Защото нищо в мен не се обърна
и никога не се роди очакване,
че има стряха, праг или ограда,
където изоставен да се сгушиш,
все още имам своето Нататък,
когато неочаквано се върна...